Зеленчуци

Зеленчукопроизводството вади от един декар повече, отколкото която и да е полска култура — и връща най-малко. Няколко реколти годишно, интензивно поливане и чести обработки изтощават органичната материя по-бързо, отколкото се възстановява. Затова тук въпросът не е само какво да се даде на растението, а какво да се върне на почвата.

Почвата преди културата

При зеленчуците почвеното хранене не е допълнение, а основа. Течният хумус, внесен предсеитбено или с поливната вода, връща органична материя и подобрява структурата — а в структурирана почва кореновата система стига по-надалеч и поема повече от същото количество тор.

Микробиалните продукти работят в същата посока, но по друг път: заселват ризосферата и правят достъпен фосфора, който вече е в почвата, но е блокиран. При зеленчуците това има директен ефект върху ранното развитие на разсада. Виж Фосфорът е в почвата, но не стига до растението.

Растението през вегетацията

Критичните моменти при зеленчуците са три: прихващане на разсада, цъфтеж и наливане на плода. Аминокиселините влизат точно тогава — те се влагат директно, без растението да ги синтезира само, и това пести енергия в момент, когато тя отива за плода.

При оранжерийно производство и при стрес — рязка смяна на температурите, пресаждане, слаба светлина — ефектът е по-осезаем, защото там растението губи най-много от собствения си ресурс.

Поливане

Голяма част от продуктите могат да влязат с поливната вода. При капково напояване това е най-икономичният начин: торът стига до кореновата зона, без да се разпилява. Дозите за капково се различават от листните — обадете се за конкретната схема.