
Пшеницата и ечемикът прощават малко. Между поникването и влизането в зимата минават шест до осем седмици, в които се решава колко братя ще има растението и колко дълбоко ще стигне коренът — а това после не се наваксва с пролетно торене. Напролет въпросът вече е друг: дали вложеният азот ще стане протеин, или ще остане в листата.
Есента: корен и братене
Целта наесен не е растеж, а запас. Растение с развита коренова система и натрупани въглехидрати изкарва зимата и тръгва рано, преди почвата да е изсъхнала.
Тук работят две неща едновременно. Почвените продукти влизат при сеитбата или веднага след нея — микробиалните заселват ризосферата, докато почвата е още топла, а органичната материя подобрява структурата ѝ. Листното хранене идва във фаза 3–5 лист и братене, когато температурите вече падат и обмяната се забавя: аминокиселините се влагат директно, без растението да ги разгражда до градивни части.
Подробно за подредбата наесен — в статията Есенното торене на пшеницата.
Пролетта: сярата решава протеина
Азотът сам не прави протеин. За синтеза на аминокиселините трябва сяра, и когато тя липсва, вложеният азот се задържа в листата като нитрати вместо да отиде в зърното. Съотношението, което агрономите следят, е около 1 г сяра на 10 г азот.
Българските почви обедняват на сяра — атмосферните отлагания от индустрията намаляха, а с тях изчезна и безплатният източник, на който земеделието разчиташе десетилетия. Затова сярата все по-често е таванът, а не азотът.
Виж Сярата при пшеницата за числата.
Смесване
Листните третирания при житните обикновено пътуват заедно с хербицид или фунгицид — едно минаване на пръскачката вместо две. Продуктите са съвместими с повечето обичайни партньори, но редът на смесване има значение. Правилата са в Смесване в резервоара.
При съмнение — обадете се, преди да смесите. По телефона се решава за минута.